Лъчезар Борисов с икономически хороскоп за 2023 г.
Икономически хороскоп за 2023 година, публикува Лъчезар Борисов от ГЕРБ-СДС.
През изтеклия месец станахме очевидци на публикуването на поредност макроикономически прогнози за страната ни, както от финансовия бранш, по този начин и от Министерството на финансите. Успоредно с това Национален статистически институт,
следвайки общоприетата си процедура ревизира данните за действителния стопански напредък през 2020 и 2021 година
• Спадът на икономическия напредък през 2020 година беше понижен от (-4.4%) на (-4.0%).
• Растежът през 2021 година беше ревизиран от 4,2% на 7.6%.
Данните сочат, че България се е справила доста по-добре от междинното показване на Европейски Съюз за 2020 година и 2021 година
Всичко това се е случило с помощта на подхванатите антикризисни ограничения от страната ни през 2020 г във връзка Covid-19 пандемията, които се изпълняваха през 2020 и 2021 година
Тези резултати са реализирани без значение от това, че България досега не е вложила средства по Плана за възобновяване и резистентност, нещо което други страни към този момент сполучливо сториха. Така се оказва, че България доста по-добре от междинното равнище в Европейски Съюз се справяла с икономическите негативи от здравната рецесия.
За страдание, в идващия интервал страната ни не се оправи съответно с разгръщащите се инфлационни процеси, като инфлацията в България постоянно е два пъти по-висока от тази в Европейски Съюз.
През месец септември 2022 година инфлацията в България доближи нов исторически връх от 18.7%.
Последните данни за инфлацията при цените на производител сочат повишаване от 68.2%, което е с над 50% повече от средноевропейското и по този индикатор България е измежду водачите по най-голямо повишаване.
За страдание намаляването на цените на природния газ към момента не може да се придвижи към потребителските цени, тъй като за това е нужен лаг от 4-5 месеца.
На фона на тези трендове Българска народна банка предвижда напредък за страната ни от 0,1% през 2023 година
Прогнозата на Европейска банка за възстановяване и развитие е за 1.5%, а тази на Уникредит Булбанк за 0.5%. Всички тези прогнози са по-песимистични по отношение на предвиждането на Министерството на финансите за напредък от 1.6% през 2023 година, което е и заложено в макрорамката за бюджета за идната година.
В този подтекст е притеснително, че някои икономисти и финансисти са склонни да оферират доста увеличение на разходната част към бюджета за 2023 г, тъй като плануват доста по-висок напредък от планувания от Министерството на финансите.
Нещо повече, не е вярна и тезата, че в макрорамката, оповестена на интернет страницата на Министерството на финансите, не е включена проверката, направена от Национален статистически институт за 2020 и 2021 година
Напротив, тя е включена и това значи, че тръгвайки от по-висока база е допустимо упования напредък през 2023 година да бъде по-нисък, тъй като някои от самостоятелните финансови предчувствия са създали своите прогнози преди да бъде оповестена проверката от Национален статистически институт.
Абсолютно погрешна е и тезата, която се употребява от някои финансисти – народни представители, че съществува и доста подценяване на инфлацията.
Тези финансисти настояват, че в макрорамката за 2022 година е записана много по-ниска инфлация от тази, която е насъбрана досега.
Явно обаче неразбирането на разликата сред индикаторите за годишна инфлация (инфлация по отношение на същия месец на миналата година) и средногодишна инфлация разрешава на тези икономисти да смятат, че в бюджета могат да влизат спомагателни непредвидени доходи от така наречен инфлационен налог.
С оглед на всичко това, моята рекомендация към народните представители е да не бъдат популисти по време на приемането на бюджета, тъй като прогнозата на Министерството на финансите сочи, че новият дълг ще бъде:
• 48,2 милиарда лева за идващите 3 години.
• 15.99 милиарда лева за 2023 година
• 16.0 милиарда лева за 2024 година
• 16.2 милиарда лева за 2025 година
При тези индикатори на дълга, който би трябвало да покрие недостига се оказва, че България ще бъде надалеч от критериите по Закона за обществените финанси и Пакта за непоклатимост и напредък.
Дефицитът ще бъде над 2 пъти отвън нормите.
Всичко това слага под риск страната ни от пускане на процедура за свръх недостиг, като слага под въпрос и участието ни еврозоната.
Предвид на това са нужни незабавни ограничения от Народното събрание, които:
• Да доведат до понижаване на инфлационния напън през 2023 година
• Да се подсигурява осъществяването на Плана за възобновяване и резистентност, тъй че да се възстановят вложенията в структурата на Брутният вътрешен продукт и се премине към основаването на по-високи равнища на добавена стойност от стопанската система.
Всичко това би могло да се случи при съществуването на национална отговорност от страна на народните представители и съществуването на работещ парламент.
През изтеклия месец станахме очевидци на публикуването на поредност макроикономически прогнози за страната ни, както от финансовия бранш, по този начин и от Министерството на финансите. Успоредно с това Национален статистически институт,
следвайки общоприетата си процедура ревизира данните за действителния стопански напредък през 2020 и 2021 година
• Спадът на икономическия напредък през 2020 година беше понижен от (-4.4%) на (-4.0%).
• Растежът през 2021 година беше ревизиран от 4,2% на 7.6%.
Данните сочат, че България се е справила доста по-добре от междинното показване на Европейски Съюз за 2020 година и 2021 година
Всичко това се е случило с помощта на подхванатите антикризисни ограничения от страната ни през 2020 г във връзка Covid-19 пандемията, които се изпълняваха през 2020 и 2021 година
Тези резултати са реализирани без значение от това, че България досега не е вложила средства по Плана за възобновяване и резистентност, нещо което други страни към този момент сполучливо сториха. Така се оказва, че България доста по-добре от междинното равнище в Европейски Съюз се справяла с икономическите негативи от здравната рецесия.
За страдание, в идващия интервал страната ни не се оправи съответно с разгръщащите се инфлационни процеси, като инфлацията в България постоянно е два пъти по-висока от тази в Европейски Съюз.
През месец септември 2022 година инфлацията в България доближи нов исторически връх от 18.7%.
Последните данни за инфлацията при цените на производител сочат повишаване от 68.2%, което е с над 50% повече от средноевропейското и по този индикатор България е измежду водачите по най-голямо повишаване.
За страдание намаляването на цените на природния газ към момента не може да се придвижи към потребителските цени, тъй като за това е нужен лаг от 4-5 месеца.
На фона на тези трендове Българска народна банка предвижда напредък за страната ни от 0,1% през 2023 година
Прогнозата на Европейска банка за възстановяване и развитие е за 1.5%, а тази на Уникредит Булбанк за 0.5%. Всички тези прогнози са по-песимистични по отношение на предвиждането на Министерството на финансите за напредък от 1.6% през 2023 година, което е и заложено в макрорамката за бюджета за идната година.
В този подтекст е притеснително, че някои икономисти и финансисти са склонни да оферират доста увеличение на разходната част към бюджета за 2023 г, тъй като плануват доста по-висок напредък от планувания от Министерството на финансите.
Нещо повече, не е вярна и тезата, че в макрорамката, оповестена на интернет страницата на Министерството на финансите, не е включена проверката, направена от Национален статистически институт за 2020 и 2021 година
Напротив, тя е включена и това значи, че тръгвайки от по-висока база е допустимо упования напредък през 2023 година да бъде по-нисък, тъй като някои от самостоятелните финансови предчувствия са създали своите прогнози преди да бъде оповестена проверката от Национален статистически институт.
Абсолютно погрешна е и тезата, която се употребява от някои финансисти – народни представители, че съществува и доста подценяване на инфлацията.
Тези финансисти настояват, че в макрорамката за 2022 година е записана много по-ниска инфлация от тази, която е насъбрана досега.
Явно обаче неразбирането на разликата сред индикаторите за годишна инфлация (инфлация по отношение на същия месец на миналата година) и средногодишна инфлация разрешава на тези икономисти да смятат, че в бюджета могат да влизат спомагателни непредвидени доходи от така наречен инфлационен налог.
С оглед на всичко това, моята рекомендация към народните представители е да не бъдат популисти по време на приемането на бюджета, тъй като прогнозата на Министерството на финансите сочи, че новият дълг ще бъде:
• 48,2 милиарда лева за идващите 3 години.
• 15.99 милиарда лева за 2023 година
• 16.0 милиарда лева за 2024 година
• 16.2 милиарда лева за 2025 година
При тези индикатори на дълга, който би трябвало да покрие недостига се оказва, че България ще бъде надалеч от критериите по Закона за обществените финанси и Пакта за непоклатимост и напредък.
Дефицитът ще бъде над 2 пъти отвън нормите.
Всичко това слага под риск страната ни от пускане на процедура за свръх недостиг, като слага под въпрос и участието ни еврозоната.
Предвид на това са нужни незабавни ограничения от Народното събрание, които:
• Да доведат до понижаване на инфлационния напън през 2023 година
• Да се подсигурява осъществяването на Плана за възобновяване и резистентност, тъй че да се възстановят вложенията в структурата на Брутният вътрешен продукт и се премине към основаването на по-високи равнища на добавена стойност от стопанската система.
Всичко това би могло да се случи при съществуването на национална отговорност от страна на народните представители и съществуването на работещ парламент.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ